Lexie Blake

Име
Лекси Клеър Блейк;
Години
Външно осемнадесет, вампирските ѝ години са 430;
Раса
Вампир
Дарба
Илюзия за болка

Външен вид
Лекси е красива. Много красива. Тя притежава сапфиреносини очи, в които можеш да се взираш с часове. Разкриват чувствата ѝ? Определено не. С годините момичето се е научило, че действително очите са прозорец към душата, а предпочита нейният да е затворен. Светлорусите ѝ коси падат на масури по раменете ѝ, свободно разпиляни, но в същото време сякаш всеки кичур е на мястото си. Самата тя не е особено висока, достига скромните 169 сантиметра и често бива определяна като "джобно гадже". Тялото ѝ е слабо, изваяно, идеално оформено и развито. Такова, че дори някои модели биха ѝ завидели. В интерес на истината, брюнетката е била и по-слаба като малка и майка ѝ се притеснявала, че е болна от анорексия, но уви - не било така. Лекси не може да се оплаче от начина, по който изглежда, но сякаш тя не се приема по начина, по който и останалите. Има няколко татуировки по тялото си, две от които са временни. Не се притеснява от носенето на високи обувки, дори напротив - обожава ги. В повечето време очите ѝ са подчертани с очна линия или молив.

Характер
С времето Лекси се превърнала в човека, в който най-много се опасявала. Когато човек преживее трагедия, той слага маска на лицето си, за да не издава слабостите си пред света. Така стана и с нашата героиня. След смъртта на баща си, тя стана егоцентрична, егоистична, непукист. Върви с високо вдигната глава, има голямо самочувствие, което за разлика от това на повечето, е с покритие. Защо? Защото зад всичко това се крие една личност, която е страшно силна. Толкова силна, за да изживее толкова много болка и да не го показва. Толкова силна, за да може да се пребори със света, когато е срещу нея. Ако успееш да проникнеш зад големите стени, изградили се с времето, ще разбереш, че Лекси е един страшно чувствителен и емоционален човек. Лесно ранима е, въпреки че почти никога не разкрива чувствата си. Истината е, че е романтичка. Мечтае да срещне голямата любов, но от друга страна не вярва, че това може да се случи. Спечелиш ли доверието на Лекс, то тогава можеш да бъдеш сигурен, че когато и да ѝ се обадиш, тя веднага ще се отзове.
Корава и непоклатима на пръв поглед, чувствителна и наранена, когато я опознаеш. Такава е и не може да бъде променена... Не повече.

История
" Преживяла съм болка. Прекалено много болка, за да я описвам, защото ще си причиня още повече. Изляла съм толкова много сълзи. Повече, отколкото един човек за целия си живот. А съм само на двайсет и една. Животът е прекалено несправедлив към мен. Той е несправедлив към всички, които са справедливи и почтени към него. Сякаш им го връща тъпкано. Проблемът беше, че не знаех почти нищо за себе си.
Бях родена точно преди двайсет и една години, на осми май в един малък град, намиращ се в предградията на Лондон. Майка ми и баща ми...не ги познавам. От малка бях оставена в дом за деца. Доста усилено се опитвах да избягам от там и един ден, без да бъда забелязана, просто се измъкнах. Но явно съм имала малко или повече късмет, защото един ден видях един човек, който носеше шапка, закриваща лицето му. Подаде ми парче шоколад и се усмихна едвам забелязано. Аз се поддадох на изкушението и се доближих, не мислейки за последиците.
Май това е най-умното нещо, което бях правила някога. Това се оказа един от най-богатите хора в Англия - Джейсън Уикет. Заведе ме в имението си в едно закътано местенце, където няколко прислужници веднага ми поднесоха топла супа, а след това ме заведоха в една голяма спалня, дадоха ми чисти дрехи и ме изкъпаха. Той ме осинови. Беше моят баща, когато дори и родният ми баща не беше такъв. Отгледа ме и ми даде покрив над главата. Обикнах го, да. Той беше единственият ми близък човек. Единственият, на когото можех да се доверя, да разчитам.
Станах на осемнайсет. Джейсън плати образованието ми, дори започна да издържа собствената ми квартира. Докато един ден не получих обаждане, че срокът за плащането на наема ми изтича. Странно. Джейсън винаги плащаше в началото на месеца. Опитах да се обадя, когато ми вдигна един познат глас - на една от прислужниците. Попитах къде е баща ми, когато ми съобщиха, че е починал. Не. Не. Не можех да го преживея. Не исках. Тогава с наследените пари започнах да пътувам. Сложих онази тъмна маска на лицето ми, която не разкриваше каква съм всъщност. Бях превърната във вампир. Представях се за корава, непоклатима и никой не знаеше какво всъщност се крие под тази маска. "

Ако може да ми смените името на Lexie Blake.

Одобрена си, добре дошла при нас! Забавлявай се! Само ако може името на ликът?