Мъгливата част на гората.

Няколко дни след бала всичко беше различно. Бях се запознала с един върколаците, които бяха убили Елиза. Той отричаше, но знаех че е един от тях, знаех, че знае за какво говоря.
Реших да се поразходя малко. Облякох къси, дънкени панталонки, потник и пролетно яке. Времето беше топло и влажно, но не знаех как ще е в гората, където смятах да отида. Може би там щях да открия Сам. Може би щях да открия някой друг от глутницата му и ако имах късмет, той щеше дам е убие.
Оставих колата си на половин километър преди началото на гората. След това вървях, вървях и пак вървях, докато не стигнах до една част на гората, която беше доста по-тъмна и зловеща. Междувременно снимах всичко, което ми беше интересно. В тази гора имаше доста забележителни растения.
Исках да си почина малко. Бях вървяла около три километра без спирка.
-Защо пък да не се покатеря там горе?!-зададох въпрос на себе си. След това бавно се качих горе. Облегнах се на стъблото на дървото, като затворих очи. В ума ми се появи същата картина, която се появяваше от три месеца. Умиращата Елиза..
Изведнъж нещо зашумоля под мен. Отначало не можех да видя какво е, но след това разпознах това същество. Всъщност беше човек.
Сам.
-Знаех си..

Werewolf Брой мнения : 60 Join date : 17.03.2012

Бях прекарал дълги дни и още по-дълги нощи в мислене. Бях пред дилемата какво да правя от тук нататъка - да си тръгна или да остана, да говоря с нея или да я оставя. Не можех да взема решение колкото и да мислех, за това реших да отида да се разходя. Градът и околоностите все още ми бяха непознати, а аз и в най-малкото градче се губя лесно. Бях попаднал в гората и продължавах да вървя все по-навътре, но не забелязвах. Съзнанието ми беше далеч от тялото, когато нещо ме стресна. Чух шумолене, но не можех да определя от къде по-точно идваше. Оглеждах се, но не виждах никой, когато изведнъж ми дойде идеята да погледна нагоре. На едно от дърветата стоеше момиче, което ми беше познато.. Лия. Тази съдба сигурно се шегуваше с мен.. как можеше за втори път съвсем случайно да се озовем на едно и също място? Трябваше ли да я заговоря или да се правя, че това не се е случило? Реших, че не трябва да я игнорирам, пък да ставаше каквото ще.
- Какво правиш там горе? - попитах все едно нищо не се е случило между нас.

-Чакам те.-казах тихо, скачайки от ниския клон на дървото.-Не знам защо, но имах усещането, че ще дойдеш.-присвих очи, приближавайки се към Сам.
В очите му се четеше срам. Четеше се и страх - не че се страхуваше от мен, страх от миналото или страх от бъдещето. Нямах представа, но щях да разбера.
-Помниш ме, нали? Помниш и Елиза..Но какво искахте от нас? Защо убихте нея, а мен ме оставихте жива?-имах толкова въпроси, но не бях сигурна дали щях да получа отговори.-И не мога да повярвам, че ти може да си един от тях. Не приличаш на такъв човек.

Werewolf Брой мнения : 60 Join date : 17.03.2012

За миг ми мина през ума, че тя може би ме следеше и очаквах всеки момент да се опита да ме убие. Имах чувството, че е луда и ще ме преследва до края на дните ми, което не беше чак толкова зле, защото и без това не бях сигурен дали ми се живееше.
Погледнах я някак странно, защото нямах представа какво да й отговоря. На повечето от въпросите и не знаех отговорите, а не изгарях от желание да и се обяснявам, но имах ли избор? Бях в глутницата, която уби приятелката й и тя заслужаваше поне някакво обяснение.
- Приятелката ти не е единственото момиче, в чието убийство съм участвал. Не ме питай защо - и аз самият съм задавал хиляди пъти този въпрос на алфата, но той така и не ми даде свястно обяснение. Никога не съм бил съгласен с това, което вършехме и трябваше да си тръгна още, когато разбрах какви са, но не можах..
Не знаех какво друго друго да кажа, за това просто замълчах. Нямах силите да я погледна, нямах желанието да бъда на това място. Имах чувството, че нищо няма смисъл и бях готов да се разпадна. Единственото, което исках в този момент е да изчезна..

Бях присвила очи и гледах през Сам. Чувах го, но не го виждах..просто обмислях нещата. Беше сякаш не съм там, но изведнъж нещо ме върна обратно. Беше гъделичкане по врата. Разтърсих леко тяло, а от там на земята падна паяк.
-Тук е пълно с такива..-изсъсках раздразнено, а след това се приближих към Сам, съвсем сериозна и гледаща го в очите.
-Мислиш, че просто ще ти повярвам? Мислиш, че ще кажа добре и всичко ще свърши?-направих пауза, въздъхвайки, като развалих хипнотичната очна връзка между двама ни.-Защото е така. Вярвам ти, а аз добре преценявам хората. Ако ме лъжеш - твой проблем, защото ще разбера и ще те убия. Ако си още в тази глутница наистина ще те убия.

» Бамбуковата част от гората
» Мъгливата пътека
» Изоставеното дървено мостче в гората.
» Китайската къща посредата на гората
» Гората на привиденията.